Без съмнение загубата на близък човек е едно от най-страшните преживявания, с които можем да се сблъскаме в живота си. Смъртта сама по себе си е загадъчна мистерия, но тя се свързва със злото и страданието. Мнозина вероятно се питат: къде е Бог когато всичко около нас история трагедия? Защо Бог взема нашия деца? Защо Бог ни отвежда предстоящи?

И този въпрос може да бъде разгледан от различни гледни точки. Много пъти е трудно да разберем този Божествен план. В този случай се чудим защо Бог отнема хората от нас, когато най-малко очакваме това? Или сме виновни за нещо? Дали Бог ми е ядосан? Това определено е грешен подход. В такива моменти се бунтуваме срещу Г-н. Бог.

На адрес вяра Не можете да гледате на нея егоистично, само през призмата на собствената си личност. Тя трябва да се разглежда малко по-широко. На вярата трябва да се гледа като на акт на благодат, който ни спохожда всеки ден.

Доверяване на БогДокато се доверяваме на Неговите планове, трябва да помним, че сме в това за добро или за лошо. Смъртта не е предназначена да бъде за нас наказание. Понякога смъртта е резултат от свободната воля, която е дадена на всички хора, включително и на тези, които имат зли намерения и са способни да отнемат живота на другите. Какво става, когато Бог взема децата при себе си? Този аспект също трябва да се разглежда от гледна точка на трайната вяра в Божественото.

Разбира се. Бог Той не изисква от нас да се отървем изцяло от страданието. Господ ни съпреживява такива събития и свидетелства за това по божествен начин. Но нека не забравяме Неговата доброта и милост. Дори да се намираме в безнадеждна ситуация, в ситуация без изход, имаме право да страдаИмаме право да бъдем недоволни. Единственото нещо, което Бог иска от нас, това е постоянна вяра в Него и Неговите способности.

Господ ни приучава към факта, че смъртта е присъща на живота ни и че тя се възприема като зло само тук, на земята. Хора с твърда вяра, хора, които желаят милости след смъртта, те изпитват нещо невероятно, което е вечен живот до нас Г-н. в небето. Това е най-големият награда които могат да сполетят един християнин. Ето защо трябва да последователно да се стремим към помирение с Господ, независимо от недостатъците, които изпитваме в земния си живот. За нас като обикновени живи същества това е страхотно изпитание. Но ние сме последователно оценени и възнаградени.

Моменти Съмненията и слабостите са човешки. Но е важно да помним, че винаги можем да разчитаме на Божията благодат, която последователно сме заобиколени от. Затова нека намерим в себе си силата да се доверим на Господ дори в ситуации на най-голяма скръб и криза, каквато е смъртта на любим човек.

Маркетинг за религиозно съдържание и др.
Изкуствен интелект