Василий III (роден като Василий Георгиадис, 1846 г. - 29 септември 1929 г.) е Вселенски патриарх на Константинопол от 1925 до 1929 г. Описван е като мъдър прелат, "строг в живота, милосърден, филантроп и красноречив писател".

Биографични данни
Той е роден през 1846 г. в Хрисуполи (Скутари), Халкидона. Родителите му са Джордж, свещеник, и Катрин. Учи теология и литература в Атинския университет, който завършва през 1871 г. На следващата година е назначен за професор в богословското училище в Халки, където в продължение на осем години преподава иврит, херменевтика, Стар и Нов завет и география. Същевременно се занимава с исторически изследвания на ръкописи и публикува по темата. През 1880 г., докато е професор, училището го изпраща за допълнително обучение в Европа. Работи в библиотеките в Рим, Берлин, Лайпциг, Лондон и Виена. През 1884 г. получава докторска степен по философия от Мюнхенския университет.

През 1884 г. се завръща в Константинопол и е назначен за директор на семинарията на патриаршията. През декември същата година той е ръкоположен за дякон и презвитер и назначен за архимандрит от патриарх Йоаким Великолепни.

На 8 август 1889 г. е избран за митрополит на Анхиало, а на 24 септември е ръкоположен за свещеник. Като митрополит той ревностно подкрепя образованието. По негово време Анхиалос се сдобива с великолепната гръцка сграда "Партенагога", построена с голямо завещание от Фотини Карианди, а великолепната църква Панагията е завършена. Василий II заема водеща роля в тази дейност, дори с личната си работа, но не успява да запази единството на паството си, чиято по-консервативна част се обръща срещу него с петиции до патриаршията и публикации в пресата. За известно време остава в Константинопол като синодик, където застава на страната на фракцията, противопоставяща се на патриаршията. През 1904 г. той изпраща в Националната библиотека в Атина ръкопис на църковна музика от 1450 г., съдържащ полихронизми от Константин Палайолог. През юли 1906 г. Василиос става свидетел на пожар, който унищожава Анхиало, а така наречените екзархисти подпалват и резиденцията му, унищожавайки голямата му библиотека. Арестуван е от българите и е затворен в Силимна (Сумла) до октомври. След освобождаването си той е принуден да избяга в Константинопол. След това е изпратен в Кипър, за да помогне за разрешаването на дългогодишния "архиепископски проблем" там. На 7 февруари 1909 г. е избран за митрополит на Пелагония, а на 13 май 1910 г. е преместен в митрополията на Никозия.

Патриаршия
Той остава в Никея до размяната на населението, по време на която тогавашният патриарх Константин VI също е признат за поменат. След оставката на патриарха синодът на енцикликата избира Василий за негов приемник на 13 юли 1925 г., на 79-годишна възраст.

По време на патриаршеството му е подписан договор за размяна на население между Гърция и Турция, от който са изключени синодът, епископите на патриаршията и патриархът. През 1925 г. патриаршеското достойнство е дадено на Румънската автономна църква, но турското правителство забранява свикването на всеправославния синод, насрочен за декември 1925 г., заради календара и други въпроси. Започват и преговори с италианското правителство по въпроса за църковната юрисдикция на окупирания от италианците Додеканез и се преразглежда Уставът на Атон. На 4 септември 1928 г. Гръцката църква е упълномощена да управлява провинциите на Вселенския престол, които вече са в гръцка територия (т.нар. нови територии), по силата на Патриаршеския и синодален акт, в който подробно са описани десетте условия, при които се прави отстъпката. Също така през 1928 г. е подготвена Света Мира и е ратифицирана Хартата на Църквата в Америка. По негово време започва да излиза и списанието на Патриаршията "Православие".

Василий III умира на 29 септември 1929 г. на 83-годишна възраст и е погребан на 2 октомври в патриаршеската църква.

Според официалния уебсайт на Великата ложа на Гърция той е бил член на масонска ложа. Смята се, че неговата патриаршия е нормализирала и уравновесила отношенията между патриаршията и новосъздадената турска държава след трудностите, които отношенията между двете страни изпитваха през предходните години.

Изкуствен интелект