Светата изповед е специален момент, по време на който вярващите изповядват греховете си преди всичко пред От Бога. Посредник е например свещеникът, който е длъжен да изслушва, може да дава опрощение и да възлага покаяние. Затова от чисто формална гледна точка е полезно да знаем какво се казва на изповед.
Какво се казва при изповед?
Първо може да се направи кръстният знак и след като се сбогувате, да поздравите изповедника: "Нека той бъде похвален Исус Христос!". В този момент срещата с Бога в акта на покаяние и признаване на греха остава отворена. Много често това, което се казва по време на изповед, се решава от свещеника в изповедалнята, който сякаш напътства изповядващия се през целия акт. Затова не бива да се страхуваме от тази среща - от другата страна има човек, чиято задача е да изслушва вярващия в търпение и молитва.
Признанието за вина трябва да започва с "моята последно изповедта беше..." - признавайки колко отдавна е бил последният път, когато е посетил изповедник. Това е много важен момент. Разбира се, преди да отидете на изповед, има все пак Един много важен фактор, който е добре проведеното изследване на съвестта - благодарение на него изповедникът няма да се изгуби в това, което иска да каже. След като изповяда греховете си, човек трябва да изслуша свещеника, който ще му даде индивидуални наставления и ще му възложи покаяние. След това изповедникът се отдръпва и казва молитва, след което почуква на изповедалнята. В този момент трябва да отговорите "Амин", да скръстите ръце и можете да си тръгнете - изповедта е завършена. Както виждате, това, което се казва при изповед, не е много сложно от гледна точка на формалната структура и в по-голямата си част трябва да идва направо от разкаяното сърце на вярващия.