Спасителни материали
Уводни думи. Какво е контрацепция и какво е инвитро?
Някои методи, които имат за цел да предотвратят бременност, наричаме контрацепция. Най-разпространените форми на контрацепция са презерватививътрематочни контрацептиви, хормонална контрацепция, т.е. прием на лекарства, които контролират хормоналната система на жената, и стерилизация.
Ин витро е това, което се нарича осеменяване екстракорпорални или изкуствени осеменяванекоято включва имплантиране на сперматозоид в женска репродуктивна клетка с помощта на специална игла извън репродуктивния тракт.
Контрацепция и ин-витро
Контрацепция и ин-витро са едни от най-често обсъжданите теми, които трябва да бъдат разгледани Църква Католически. Много е казано за много ограничителните правила, които регулират Църква когато говорим за контрацепция или ин-витро.
Може би си мислите, че чрез забрана на контрацепцията излага много хора на венерически болести, наред с други неща. Така че защо Църква се противопоставя на контрацепцията? Защо Църква се противопоставя на ин-витро? И двете теми трябва да бъдат проучени отвътре.
В светлината на учението на Църквата тези теми спадат към т.нар. вътрешно зли деяния. Според Църквата тези дела не са оправдани по никакъв начин. Те противоречат на основните предпоставки на семейния модел и на целите, за които семейството е призвано. Според Църквата брачната връзка съчетава два аспекта. Има аспект на свързване и аспект на възпроизводство.
Както контрацепцията, така и инвитрото разкъсват тези два аспекта и същевременно се стремят да разрушат брачната връзка. Като използва тези "неестествени" техники (контрацепция, ин-витро), човекът по някакъв начин се противопоставя на Божията воля и на общоприетия модел на семейството. Освен това според Църквата в момента на използването на такива техники човек се поставя в ролята на вземащ решения и по свой начин се опитва да контролира, така да се каже, факта на появата на новия живот.
Църква припомня Също и за отрицателните последици от този вид мерки. Това е смущение в работата на организма, което води до необратими промени под формата на странични ефекти, които тези лекарства могат да причинят. Тези промени водят до нарушаване на природата. Обръща се внимание и на влиянието на определени фактори и дори на въздействието на самите действия върху психичното състояние на човека. Някои агенти значително засягат женската хормонална система, което води до промени в нервната система.
Използването на средства, които дори противоречат на човешката ни природа, може да доведе до лоши неща и необратими промени. От гледна точка на Църквата подобно отричане на натурализма е неприемливо. Както контрацепцията, така и ин витрото отричат всякаква брачна процедура и чрез използването им човек се поставя в ролята на решаващ за създаването на човек.
Все пак не бива да се забравя, че в случай на зачатие in vitro Църква не осъжда децакоито са родени по този начин. Необходимо е да се разделят тези две понятия и да се разбере, че Църква осъжда самия метод на възпроизвеждане чрез изкуствено оплождане, но не отхвърля децата, заченати по този начин.
