Вениамин (роден Псомас или Кириаку, 1871 - 17 февруари 1946 г.) е Вселенски патриарх на Константинопол от 18 януари 1936 г. до 17 февруари 1946 г.

Биографични данни
Той е роден родители от лесбийски произход в село Зейтинли (Елеонас) в провинция Адрамитиум в Мала Азия през 1871 г. Научил е първите си букви в родината си и в Кидония. През 1888 г. е ръкоположен за дякон. Учи в богословското училище в Халки, което завършва през 1896 г. След това е назначен за проповедник и директор на училище в Магнезия, Мала Азия. През 1899 г. е назначен за професор по религия в семинарията "Свети Йоаким" в Константинопол, където преподава в продължение на шест години. През 1908 г. е ръкоположен за презвитер от Вселенския патриарх Йоаким III и е назначен за велик протосингел.

През 1912 г. е избран за митрополит на Родос. Провинциалите и жителите на Родос разбират погрешно отношенията, които той е установил с италианската администрация на острова, и го обявяват пред патриаршията за предател. Те дори убеждават гръцкия консул, в резултат на което гръцкото правителство също иска отстраняването му. Тези обвинения не са приети от патриаршията, още повече че по-късно се оказват напълно неверни, но поради създалата се обстановка патриаршията го премества в Силистренската митрополия на 10 юни 1913 г. На 10 септември 1913 г. е избран за митрополит на Филипопол, през 1925 г. - за митрополит на Никозия, а през 1933 г. - за митрополит на Ираклия.

През 1936 г., след смъртта на патриарх Фотий II, тогавашният Халкидонски митрополит (а по-късно патриарх) Максим е смятан за най-вероятния наследник. Въпреки това префектът на Константинопол Мухитин Улудаг се възползва от правото си да извади кандидатите от списъка на избирателите след много години. По този начин той отстранява от списъка на дванадесетте кандидати Халкедон Максим и Деркон Йоаким. Смята се, че това е станало, защото тогавашният турски министър на вътрешните работи и депутат от провинция Чанаккале, където се намира Имброс, е бил свързан с митрополита на Имброс и Тенедос Яков. Поради това се смята, че именно по негово нареждане двамата водещи кандидати са били отстранени, за да бъде издигнат митрополит Яков Имброски за Вселенски патриарх.

Въпреки това йерархията избра Ираклийския митрополит Вениамин със съотношение седем гласа срещу шест. Изборът и интронизацията са помрачени от инциденти и бунтове, а новият патриарх Вениамин, който тогава е на 75 години, се сблъсква с неодобрението на паството при интронизацията си. И накрая, докато досега за избора на Вселенския патриарх се съобщаваше само на префекта на Истанбул, за избора на Бенямин за първи път бяха уведомени президентът на Република Турция, министър-председателят и министърът на вътрешните работи, от които бяха получени поздравителни телеграми. Оттогава насам тази практика се спазва. Бениамин е и първият патриарх, на когото турската държава официално разрешава да се състезава.

Въпреки неблагоприятните обстоятелства на изборите, въпреки смъртта на Кемал Ататюрк и избухването на Втората световна война, която местоположение по време на неговото патриаршество, може да се определи като успешна и стабилизираща за Вселенската патриаршия в труден период от нейната история. Под Benjamin Църква Албания е призната за автокефална с публикуването на съответния патриаршески и синодален сборник (3 април 1937 г.), Карпато-руските единици в Америка се връщат към православието и накрая българската схизма от 1872 г. е завършена (19 февруари 1945 г.) с признаването на автокефалността на Българската църква. Накрая, през 1939 г. е приготвена Светата Смирна.

Черното петно на Вениаминската патриаршия е големият пожар от 21 септември 1941 г., причинен от късо съединение и унищожил голяма част от патриаршеския дом във Фанари, заедно с неизчислими старинни мебели, съдове, произведения на изкуството, реликви, икони и ръкописи с неизчислима стойност. Нанесените щети са напълно възстановени едва през 1989 г.

През 1937 г. патриарх Вениамин получава почетни докторски степени от университетите в Атина и Солун. Умира на 17 февруари 1946 г. след продължително боледуване и е погребан в Зудохос Пиги Валуклис.

Изкуствен интелект