Фотий II (роден като Димитриос Маниатис, 1874 г. - 29 декември 1935 г.) е Вселенски патриарх на Константинопол от 7 октомври 1929 г. до 29 декември 1935 г.
Биографични данни
Той е роден в Пригипо през 1874 г. Завършва основното си образование в Пригипо, след това учи в немско-швейцарското училище в Галата и накрая в гимназията "Зарифейо" в Пловдив. Учи теология в Атинския университет и философия в Мюнхенския университет. Говори гръцки, турски, френски, немски и български език.
През 1902 г. е ръкоположен за дякон от чичо си, тогавашния пловдивски митрополит Фотий, който му дава име. Остава в тази митрополия, където достига до длъжността протосингел. След това е назначен за патриаршески екзарх в Пловдив през периода 1906-1914 г., когато духовниците от Патриаршията са преследвани от България и Ромелия. През 1914 г. е нападнат от тълпа българи и напуска страната.
През 1915 г. е избран за помощен епископ на Иринопол, помощник на чичо си, който междувременно е преместен в митрополията на Козани. През 1924 г. е избран за епископ на Филаделфия, а през следващата година е преместен в митрополията на Дерка. На изборите за патриарх на 1 юли 1925 г. турските власти се противопоставят на всяка кандидатура заради службата му в митрополията на гръцка територия.
Патриаршия
На 7 октомври 1929 г. той е избран за Вселенски патриарх и е интронизиран на същия ден.
По време на неговото патриаршество отношенията между Гърция и Турция са възстановени благодарение на действията на Елефтериос Венизелос и Кемал Ататюрк. Самият Елефтериос Венизелос, който през октомври пътува до Турция за подписването на гръцко-турския пакт за приятелство, посещава патриарх Фотий, като това посещение е историческо, тъй като за първи път политик от Гърция посещава Фанар.
Именно по време на патриаршеството му те са имали местоположение събитията, свързани с Папа Евтимий, свещеникът, който е взел светия църква Дева Мария от Кафатиани в Галата и създадена т.нар. турска православна църква, като за първи път титлата "Вселенски патриарх" беше оспорена от турските държавни власти и беше издигната титлата "протопатриарх" (башпапапаз). Патриарх Фотий реагира остро на това предизвикателство, като в продължение на повече от година отказва да отваря писма, които не са адресирани до "патриарха" или "Вселенския патриарх", след което въпросът е решен. Накрая, през 1934 г., е приет закон, който забранява на всички религиозни служители в Турция да носят свещеническо облекло извън мястото на поклонение, с изключение на префектите на вероизповеданията (вселенски патриарх, архимуфтия, главен равин). Реагирайки на тази забрана, патриарх Фотий избягва да напуска патриаршеския престол, за да не придружава духовници без свещенически одежди.
Като част от междухристиянските инициативи на Фотига, през април 1930 г. всички православни църкви са представени на конгреса на англиканската църква в Ламбет. Той също така предприе инициативи за възобновяване на подготовката за свикване на всеправославен събор, който да реши различни въпроси като календарния въпрос, положението в Руската църква, отношенията с православните, условията за предоставяне на автокефалия и др. Затова на 8 юни 1830 г. в манастира Ватопед свиква предварителна междуправославна комисия, в която влизат представители на всички православни църкви с изключение на Руската църква.
Патриарх Фотий се грижи и за нормализиране на ситуацията, която от години цари в Американската църква, разделена между венизелистите, водени от архиепископ Александър, избран от Патриаршията, и роялистите, водени от митрополит Германос от Спарта, изпратен от Църквата на Гърция. За да разреши въпроса, през 1930 г. той изпраща за екзарх митрополита на Коринт Дамаскинос Папандреу. Тогава Синодът на Патриаршията избира тогавашния митрополит Атинагор от Корфу за нов архиепископ на Америка.
Патриарх Фотий II умира на 29 декември 1935 г.
