Биографични данни
Той е роден 26 октомври 1897 г. в Синопе на Черно море и е син на Елефтериос и Катерина Вапоорцис. Негов чичо е митрополит Кирилос Мумцис от Митилена. След като завършва обучението си в родината си, той се записва в Богословския факултет в Халки, който завършва след едногодишно прекъсване заради Първата световна война през 1919 г. с дипломната си работа "Изборът на константинополските патриарси през византийската епоха". На 16 май 1918 г. е ръкоположен за дякон, а на Нова година 1928 г. - за презвитер, като едновременно с това получава титлата архимандрит.
Първосвещеник
На 8 февруари 1930 г. е избран за митрополит на Филаделфия, а на 28 юни 1932 г. - за митрополит на Халкидон.
След смъртта на патриарх Фотий II през 1935 г. Максим е предпочитан за наследник, но след намесата на турските власти име беше отстранен от списъка с кандидати. По време на Втората световна война е арестуван два пъти от турските власти, а втория път (20 януари 1943 г.) е депортиран за няколко месеца в Прусия.
Поради напредналата възраст на патриарх Вениамин Максим го замества в много административни задачи и е постоянен член на патриаршеския синод.
Патриарх
През февруари 1946 г. той умира. Патриарх Бенямин. Ден след погребението му, на 20 февруари, Максимин е избран за Вселенски патриарх от Патриаршеския синод. Заслужава да се отбележи, че турското правителство запази неутрална позиция, като не създаде пречки за избирането му, както беше направило местоположение предишен път. Освен това изглежда, че климатът между турските власти и Патриаршията се е променил. Показател за подобряването на ситуацията по онова време е посещението на тогавашния президент на Република Турция Исмет Инону в Богословското училище в Халки, където е приет радушно от тогавашния директор, митрополит Хризостом от Неокесария, и учениците.
Още от първите месеци на своето патриаршество Максим се справя с пожар турската преса заради контактите му с Руската православна църква, които се тълкуват като косвена подкрепа за Съветския съюз. Американските и британските дипломати изглежда са имали подобни подозрения. Изглежда, че той не е разбирал напълно промяната в отношенията след войната и необмислените му изявления са давали възможност за тълкуване като проруски.
Заболяване
Към края на 1946 г. патриархът започва да проявява симптоми на лека меланхолия. След известно време патриархът изразява намерението си да подаде оставка, а от турските среди изтича информация, че ако бъде диагностициран с неизлечима болест, трябва да бъде незабавно отстраняване и избор на наследник. Гръцкото външно министерство беше информирано от гръцкия посланик Перикъл Скеферис за намеренията на патриарха и гръцкото правителство препоръча да се изчака.
За да възстанови силите си, е решено патриархът да бъде преместен в лятната си резиденция в Халки, а след това, през май 1947 г., в Атина. Така, придружен от трима членове на антуража си, той пристигна с влак от гара Сикерци в Питио на Еврос, откъдето бе откаран с мотор до Александруполис, където бе приет от епископите на Фтиотида Амвросий и Атика и Мегаридос Яковос, представляващ Църква Гърция. След това той и антуражът му се качват на гръцкия разрушител "Крит", пътуващ за Пирея, откъдето отплава в 13:30 ч. на 21 май 1947 г., сред трескаво вдигане на знамена, съскане на акостирали кораби, радостен звън на камбани и радостни възгласи на събралите се около пристанището граждани на Пирея. Там той е приет от Александър Папагос, архиепископ Дамаскин, кабинета и др., след което заминава за Кифисия, където се установява. Последвалото лечение се характеризира като повърхностно и неорганизирано и от това се прави изводът, че гръцкото правителство вероятно е било по-заинтересовано да убеди патриарха да подаде оставка, отколкото да го възстанови.
Въпреки силните слухове за неговата оставка по време на лечението му в Атина, патриарх Максим се завръща в Константинопол през август същата година, без да реши да подаде оставка.
Процеси
Продължителното заболяване на патриарха и интензивните спекулации за неговия наследник създават конфликтна обстановка във Фанар. Гръцкото правителство, съгласувано с правителството на САЩ, продължава да търси нова "силна личност" с ясна "антируска" ориентация, която да превърне Патриаршията в "антикомунистически бастион", с качества, съответстващи и на турската политика. В крайна сметка гръцкото правителство избира кандидатурата на Атинагор, който с времето печели подкрепата както на йерарсите, така и на чуждестранните правителства. Анкара и турската преса подкрепиха предложението на Атинагор, като дори го определиха като "верен приятел на Турция".
Реакциите на митрополитите от патриаршията обаче са силни, след като стават известни действията на гореспоменатите правителства. Начело на реагиращите йерарси, които признават външната манипулация на Патриаршията, са митрополитите на Дерки Йоаким, Лаодикия Максим, Неокесария Хризостом, Пергам Адамантий, Сардея Максим и Халдия Кирил, които в отговор на забележките на представителите на Атина за необходимостта от смяна на патриарха поради болест защитават независимостта на Патриаршията, отговориче много пъти в дългата си история Патриаршията се е сблъсквала с подобни ситуации, които е успявала да преодолее сама, така че няма нужда външни фактори да влияят на вътрешните договорености.
В същото време натискът от страна на гръцкото правителство и средите във Фанар да се оттегли от поста си продължава. През 1948 г., вероятно за да отблъсне обвиненията в русофилство, той отказва да присъедини Чехословашката църква към Московската патриаршия, както иска Пражкият архиепископ Саватий.
Оставка и смърт
На 18 октомври 1948 г. той окончателно подава оставка, след като гръцкото и турското правителство подкрепят избора на Атинагор за патриаршеския престол. Твърди се, че болестта му е била претекст, за да бъде принуден да подаде оставка, а истинската причина са слуховете за връзките му с Руската църква, а оттам и със Съветския съюз.
Той запазва титлата председател на Ефес, дадена му от патриаршеския събор. През 1971 г. се разболява от остър бронхит и умира в Швейцария на Нова година през 1972 г. Тялото му е пренесено в Константинопол, където е погребан с почести в двора на патриаршеския манастир "Зоодохос Пиги Балуклис".
В писмо от 25.05.1962 г. (което по-късно е публикувано в Православната преса (том 191-192, 1 и 15 август 1973 г.)) детронираният Максим V обвинява Атинагор в измама, с която го е свалил, особено в икуменическите му увертюри.
