Пантелеймон, епископ на Аргирокастро (9 юли 1890 г. - 24 май 1969 г.), известен и като Христос Котокос, е духовник, богослов, учен и една от водещите фигури на елинизма в Северен Епир в следвоенния период.

Биография
Обучение и начало на кариерата
Той е роден в Коритово и посещава училища в родината си. Твърди се, че като тийнейджър е участвал в македонската борба. През 1906 г., по молба на своя роднина, митрополит Стефанос от Митимниа, той отива да учи в Богословското училище в Халки, което завършва през 1913 г. По-късно се завръща в родината си и преподава религия и история като учител в гимназията "Багиос" в Коритово. Остава на този пост до 1920 г., когато албанските власти забраняват гимназията. Пантелеймон обаче остава в Коритово, където развива дейност в областта на културата, политиката, религията и образованието и служи като проповедник в градската църква. Междувременно през 1915 г. се присъединява към гръцката армия като проповедник в 46-и полк, който окупира град Корица.

През 1923 г. и 1929 г. е преследван заради отказа си да признае автокефалията на Албанската православна църква поради неправилния начин на нейното учредяване, по какъв начин Тя става автокефална. От 1931 до 1937 г. учи право и политически науки в Атинския университет.

Освен гръцки, той владее свободно английски, немски, руски, италиански, турски, френски и албански език.

Епископ на Аргирокастро
През 1937 г., по споразумение между Православната автокефална църква на Албания и Вселенската патриаршия, Котокос, който по това време е богослов, е ръкоположен първо за свещеник, а след това за митрополит на Аргирокастро, която длъжност заема до изтеглянето на гръцките войски от региона след Гръцко-италианската война и германското нахлуване в Гърция (април 1941 г.), когато е принуден да напусне Аргирокастро заедно с гръцките войски.

По време на мандата си той е известен с действията си срещу проникването на Съюза в Албания през август 1939 г., с усилията си да повиши морала на гръцкото малцинство и със стремежа си да предотврати смесените бракове между православни и мюсюлмани. Същевременно той се стреми да опази значителното църковно и монашеско имущество на своята епархия, обновява използваните църковни книги, създава нови църкви, превежда на албански език различни произведения на църковни писатели, събира различни ръкописи и реликви с цел създаване на църковен музей, и създадена женска православна асоциация.

Заради дейността си в полза на гръцкото малцинство Пантелеймон вече е определен като човек на гръцката пропаганда и затова е поставен под наблюдение от албанските власти.

В Гърция
По време на окупацията участва в шпионските организации на Националното движение за съпротива. През 1943 г. става председател на "Централния комитет на борбата в Северен Епир" (пост, който заема до смъртта си), а през 1945 г. "Централен комитет за правата на гърците". На 18 ноември 1945 г., в контекста на въпроса за Северен Епир, той организира масова демонстрация в Атина, в която участват между 100 000 и 150 000 души, а на 21 юни 1946 г. участва в подобен митинг в Солун. Заради действията му по въпроса за Северен Епир контролираният от правителството синод на йерархията на Албанската православна църква през юли 1945 г. обвинява Пантелеймон в държавна измяна и същевременно го отстранява от длъжността епископ на Аргирокастро. За да влошат положението, албанските власти налагат присъда затвор и на брат му.

През 1946 г. Пантелеймон участва в Международната конференция за мир в Париж, а през 1947 г. - в Общото събрание на ООН като помощник-член на гръцката делегация. През същия период, освен с въпроса за Северен Епир, той се занимава и с кипърския въпрос. От 1954 г. до смъртта си е председател на борда на Халическото богословско дружество. Член е на литературното дружество "Парнас", на Гръцкото археологическо дружество и на Асоциацията на гръцките писатели.

Различните му изследвания на религиозни и исторически теми са публикувани в списания и вестници. За заслугите си е награден с Ордена на Феникса.

Смърт
Пантелеймон умира на 24 май 1969 г. в Атина. Погребението му се състоя два дни по-късно в присъствието на много хора и високопоставени лица, сред които министърът на образованието и религиозните въпроси Теофилактос Папаконстантину, представители на въоръжените сили, архиепископът на Атина Йероним I и др. Всъщност почестите бяха отдадени от военен отряд и военен оркестър.

Дарения и обезщетения
На 27 февруари 1968 г. с частното си завещание Пантелеймон завещава личната си библиотека на Дружеството за континентални изследвания. По този начин той е признат за благодетел и благодетел на EHM. В чест на религиозната, националната и духовната дейност на Пантелеймон ЕХМ издига негов бюст в парк в Янина.

Изкуствен интелект