Свети Паисий Атонски (роден като Арсений Езнепидис, Фараса, Мала Азия, 25 юли 1924 г. - манастир "Свети Йоан Богослов" в Суроти - Василика, Солун, 12 юли 1994 г.) е гръцки монах-кападокиец от XX в., станал широко известен с монашеския си живот и дейност. Класификацията му като светец на Православната църква е одобрена от Вселенската патриаршия в Константинопол на 13 януари 2015 г., а паметта му се чества на 12 юли, в деня на погребението му. През 2017 г. с решение на Светия синод на Църквата на Гърция той е обявен за покровител на военните застъпници.
Първи години
Детство
Роден е на 25 юли 1924 г. във Фарас, Кападокия, и е син на Продромос и Еулогия-Еулабия Езнепидис. Той беше все пак осем братя и сестри, а баща му бил селски началник. На 7 август 1924 г., една седмица преди Фарасиоти да заминат за Гърция, той е кръстен от енорийския свещеник Арсений, чийто 1986 г. Църква Православен признат за светец. Арсений настоява и му дава своя собствена име, "за да остави монаха, както казваше той, на крака".
Пет седмици след кръщението на малкия тогава Арсений, на 14 септември 1924 г., семейство Езнепидис пристига в малкото пристанище Агиос Георгиос Керациниос в Пирея заедно с керван от бежанци, които се намират в резултат на обмен на население. След това заминава за Корфу, където се установява временно в Кастро за година и половина. След това се премества в Игуменица и се озовава в Коница, където завършва основно училище и получава свидетелство за завършено образование "с оценка осем и отлично поведение". От ранна възраст той винаги носел със себе си лист хартия, на който отбелязвал чудесата на свети Арсений. Той проявява особена склонност към монашеството и горещо желае да стане монах. Родители му каза: "първо си отгледай брада и тогава ще те пуснем".
Израстването и военните
От този момент до службата си в армията Арсений работи като дърводелец. Когато му възложили да направи ковчег, той, споделяйки скръбта на семейството си и бедността на времето, не поискал пари.
През 1948 г. Арсений служи в армията като радиооператор по време на гражданската война. Докато не е бил радист, той е поискал да може да се бие на фронтовата линия, за да не пострадат някои членове на семейството му. По-голямата част от службата му обаче е по специалността "радиооператор". Ето защо в много публикации за живота на Старейшината той е наричан "Божият човек за спешни случаи". И наистина, Елдър дава за пример тази своя способност по време на военната си служба, отговори на човек, който се съмняваше в полезността на монашеския живот, че монасите са "радиооператори на Бога", което означава тяхната пламенна молитва и загриженост за останалата част от човечеството. Уволнява се от армията през 1949 г.
Монашески живот
Ранни години
За първи път Арсений постъпва в Атон, за да стане монах, през 1949 г., веднага след като е уволнен от армията. Въпреки това той се връща към светския живот за още една година, за да реабилитира сестрите си, и през 1950 г. заминава за Атон. Първоначално той се заселва в скита на Свети Пантелеймон, в килията на Представянето на Пресвета Богородица. Там той се запознава с отец Кирил, който е игумен на манастира и го следва вярно.
Малко след това напуска манастира и се отправя към манастира Есфигменос. Там на 27 март 1954 г. се провежда церемонията "рациоевиче" и той приема първото си име - Аверкиос. И там той веднага се отличил с усърдието си, с голямата любов и разбиране, които проявявал към братята си, с вярното си послушание към стареца, със смирението си, защото на практика се смятал за по-нисш от всички монаси. Той се моли пламенно. Сред любимите му четива са изреченията на отците пустинници и на авва Исаак от Сирос.
Малко след това напуска манастира Есфигмен и се отправя към манастира Филотей, който е своеобразен манастир, където чичо му също е бил монах. Срещата му със стареца Симеон обаче е катализатор за развитието и формирането на монашеския характер на Паисий. На 3 март 1957 г. той е ръкоположен за "кръстоносец" и получава "малката форма". Тогава той окончателно получава името "Паисий" в чест на митрополит Паисий II Кесарийски, който също е негов сънародник от Кападокия.
През 1958 г., воден от "вътрешна информация", той отива в Стомио Коница. Там той работи по въпросите на хетеродоксалното вероучение, но също така помощ измъчвани и бедни гърци, било чрез благотворителност, било като ги утешават и подкрепят душевно със словото на Евангелието. В продължение на четири години той пребивава в Свещения манастир "Рождество на Пресвета Богородица" в Стомио, където е много обичан от хората в региона заради своето служение и характер.
През 1962 г. заминава за Синайската планина, където остава две години в килията на светците Галактион и Наука. Той става особено близък с бедуините, като им дава храна с парите от продажбата на дървени кръстове на поклонници, които той сам е изработил.
Завръщане в Атон
През 1964 г. се завръща на Атон и отсяда в скита Тимиос Продромос Ивирон. През това време той е подчинен на руския монах Тихон, който практикува в Стараховишката килия на Светия кръст до смъртта си през 1968 г., след което, в съответствие с желанието на Тихон, остава в килията му в продължение на единадесет години. През същата година той съветва един от своите предстоящи ученици, Василий Гонтикакис, да стане игумен и да помогне за възстановяването на свещения патриаршески и кръстокуполен манастир Ставроникита, което е важна стъпка във възраждането на монашеството на Атон. Старецът Паисий много почиташе своя старец Тихон и винаги говореше за него с умиление.
През 1966 г. се разболява тежко и постъпва в болницата "Георгиос Папаниколау" в Солун. Претърпява операция, в резултат на която белите му дробове са частично отстранени. През периода до възстановяването му и завръщането му в Атон той е приет в Свещения манастир "Свети Йоан Богослов" в Суроти. След като се възстановява, той се връща на Атон и през 1967 г. се премества в Катунакия, по-точно в килията Лавреотико в Ипатио. След това е преместен в манастира Ставроникита, където помага значително във физическата работа, допринасяйки за обновяването на манастира.
В Панагуда
През 1979 г. напуска скита Тимиос Ставрос и отива в манастира Кутлумусиу. Там той се присъединява към монашеското братство като ученик-монах. Панагуда е изоставена килия и Паисий работи усилено, за да създаде "затворническа" килия, в която остава до края на живота си. Откакто живее в Панагуда, го посещават тълпи от хора. Всъщност имало толкова много хора, че дори имало специални табели, които сочели пътя към килията му, за да не пречат на другите монаси. Той също така получава твърде много писма. Както казваше старецът, той беше много огорчен, защото от писмата научаваше само за разводи и болести - психически или физически. Въпреки натоварената си програма той продължава да води интензивен аскетичен живот, така че почива малко - по 2-3 часа на ден. Въпреки това той продължава да приема посетители и да им помага. Той изработва и "подпечатани" икони, които дава на посетителите като благословия.
Като монах той се е отличавал с любов и смирение в най-голяма степен. Той помогна на своите гости да преминат от повърхностна религиозност към онтологично преживяване на факта на Църквата. Той се грижеше за целия свят и особено за децата и младежите.
Имаше непотвърден слух, че в килията му живеели много опитомени змии, и това вероятно беше мит, който той сам поддържаше, за да избегне неприятностите, които му причиняваха посетителите. Според един философски анализ на възприемането на природата в християнството това е част от ортодоксалната агиологична традиция, в която светците общуват с животните. Твърди се, че това ниво на разбиране на природата, заложено в западната култура, е нещо, което се измъква от едноизмерния историко-аналитичен разказ на много съвременни западни философи.
Заболявания
През 1966 г. Елдър е хоспитализиран в болница "Джордж Папаниколау" заради бронхит. След операцията по отстраняването им и поради употребата на силни антибиотици Елдър развива псевдомембранозен колит, който му причинява постоянно лошо храносмилане. В един момент, докато работи с пресата в килията си, той получава ингвинална херния. Отказва да постъпи в болница и търпеливо понася болестта, която му причинява ужасни болки в продължение на четири или пет години. Един ден, по време на посещение в Суроти, приятели лекари го отвеждат в солунската болница за онкологични заболявания "Теагенио", където е опериран. Въпреки възраженията на лекарите старецът продължил да води тежък аскетичен живот и да работи физически, което още повече влошило състоянието му.
След 1993 г. страда от кръвоизливи, заради които отказва да бъде хоспитализиран, твърдейки, че "всичко ще се уреди с почвата". През ноември същата година той напуска Атон за последен път и отива в свещения манастир "Свети Йоан Богослов" в Суроти - Василика Солун за празника на Свети Арсений (10 ноември). Остава там за няколко дни и докато се готви да си тръгне, се разболява и е преместен в Теагенио, където му откриват тумор на дебелото черво. Той смята, че ракът е изпълнение на неговите петиции към Бога и полезно за неговото духовно здраве. На 4 февруари 1994 г. му е направена операция.
Въпреки че болестта не отшумява, а дава метастази в белите дробове и черния дроб, на 13 юни старецът обявява желанието си да се върне в Атон. Високата температура и задухът обаче го принуждават да остане.
Краят на живота му
В края на юни лекарите обявяват, че продължителността на живота му е най-много две-три седмици. В понеделник, 11 юли (празника на св. Евфимия), той общува за последен път, коленичил пред леглото си. През последните дни от живота си решава да не приема никакви лекарства или болкоуспокояващи, въпреки ужасните болки, свързани с болестта му. Накрая умира във вторник, 12 юли 1994 г., в 11:00 ч., на 69-годишна възраст и е погребан в свещения манастир "Свети Йоан Богослов" в Суроти - Василика, Солун. Оттогава всяка година на 11 и 12 юли, в деня на неговия празник, в Светия приют се провежда бдение с участието на хиляди вярващи.
Оригинална работа
Старецът Паисий е автор на 4 книги, които са издадени от Свещения манастир "Евангелист Йоан Богослов" в Суроти, Солун. Тези книги са озаглавени:
Свети Арсений Кападокийски (1975 г.).
Старият Хаци-Георги Атонит, 1809-1886 (1986)
Светите отци и Атон (1993)
Писма (1994)
Признателност и потомство
Още преди смъртта на свети Паисий около името му се заражда мит. В монашеската общност на Атон някои По-възрастните монаси и зилоти, като тези в манастира Есфигменос, са критично настроени към него. Според патриарх Вартоломей Паисий е един от хората, отговорни за възраждането на монашеството в Атон, което е в упадък до 60-те години на ХХ век. Той е известен в Гърция и на Атон, заедно със свети Порфирий, като чудотворец и лечител.
Чудесата, свързани със стареца Паисий, карат стотици хора да посещават всеки ден манастира "Свети Йоан Богослов" в Суроти, който е известен и с неговото име, за да почетат гроба, на който почива. В обръщение са и десетки книги с негови учения и пророчества, засягащи теми от края на света до освобождаването на Константинопол и албанските територии от Гърция (по-специално северния континент) и разпадането на Турция, както и на Скопие. Интересът към Paisios особено нарасна по време на икономическата криза в Гърция.
Светецът е почетен и с прояви в православни организации в Русия, а книга за живота му е преведена на руски език.
През 2016 г. Московската киностудия "Покров" и Московската и на цяла Русия патриаршия създават документален филм за живота на свети Паисий. Финансовата подкрепа за този проект е осигурена от Федералната агенция за пресата и медиите, която е част от Министерството на телекомуникациите и медиите на Руската федерация. Този документален филм представя свидетелствата на епископи, монаси и миряни за техните преживявания със свети Паисий.
През 2022 г. телевизия Mega Channel излъчва историческата биографична поредица "Свети Паисий - от Фараш до Рая". Той се характеризира с огромен прием от страна на телевизионните зрители, като първият епизод е гледан от 1 597 820 зрители, с най-висок процент в категорията аудитория - 40,6%. Във втория епизод гледаемостта на сериала се увеличи до 1 610 519 зрители. Подобни успех бе постигнат в Кипър, където сериалът се излъчваше по Alfa Cyprus, където първият епизод надхвърли 30% по общ брой зрители, достигайки 30,6%.
Класация на светците
На 13 януари 2015 г. Светият и Свещен Синод на Вселенската патриаршия се събра и реши да включи монаха Паисий от Атон в Свещения календар на Православната църква. На 2 ноември 2017 г. свети Паисий от Атон е обявен за покровител на интервенционната пушка в гръцката армия. Първата енорийска църква в Гърция, посветена на светеца, е църква в Неа Ефес в Пиерия, а в Кипър - Светата църква на светите Паисий Атонит и Арсений Кападоку в Екали, Лимасол.
