В допълнение към типичното поучаване на вярващите, провеждането на ритуали и създаването на пространства за диалог между християните (и нехристияните), Църква Католическата църква спазва много закони на вярата. Богословските въпроси, свързани със самата наука, са били неразделна част от дейността на Ватикана през годините. Папската непогрешимост се появява тук в резултат на това, което е било резултат от практическите постижения през годините и продължава и до днес.
Спасителни материали
Непогрешимият папа
Тази догма е въведена на първия Ватикански събор през 1870 г., но е приета окончателно едва през 1881 г. Защо единадесетгодишната пауза? Както можете да предположите, не всички духовници на най-високи постове в Църквата искаха веднага да се примирят с такъв недвусмислен документ като догмата за папската непогрешимост.
Първите последици от споровете по този въпрос стават явни през 1871 г., когато Йохан Дьолингер, богослов от Мюнхен, който пропагандира епископско-синодалните идеи в противовес на ултрамонтанните идеи на Църквата по това време, е отлъчен от църквата. Той отхвърля не само папската непогрешимост, но и установената тогава непорочност на Мария. В резултат на това се създава нова доктрина - старокатолицизъм.
Отзвукът от проблемите, свързани с догмата за титлата, се чува и днес, а последният от нашумелите случаи, свързани с нея, беше местоположение в лицето на духовника Ханс Кюнг, който работи за започване на дискусия за непогрешимостта. Така самият папа Йоан Павел II го отстранява от катедрата по богословие.
Когато учението на папата е непогрешимо?
Струва си да уточним, че догматът за папската непогрешимост не се отнася до всички действия и възгледи на папата, а е насочен само към доста тесен кръг въпроси, свързани със самата Църква. За да бъдем по-точни все пак повече, въпросът засяга вярата и морала, а вече не е свързан с ежедневието.
Въпреки че тази догма остава постоянна, тя нерядко придобива жива форма. Интересно е, че сред богословските описи и документи е много трудно да се открият конкретни изследвания по темата. Кое тогава е последното от най-важните и много значими папски изявления, носещи знака на непогрешимостта? Това са думи, съдържащи се в една от енцикликите, в която полският папа осъжда по строг и недвусмислен начин аборта и всички стъпки, свързани с него. Църковните кръгове все още посягат към тези думи от 1995 г., отнасящи се до непогрешимостта на папата. Невъзможно е да се пропусне и политическият фон, особено в рамките на папските действия по онова време (XIX в.). Властите на Втория райх се страхуват например от влиянието на абсолютната власт на Ватикана, която може да достигне до Германия чрез многобройните църковни структури. Както показва времето, догмата за папската непогрешимост не е имала толкова далечни последици и до ден днешен няма толкова широки връзки с политиката, както се опасяваха някои духовници и хора от властта.
