Тайнството Покаяние е едно от седемте тайнства, установени от Исус Христос. Използва се за пречистване от грехове. То е израз на покаяние, скръб за греховете и помирение с От Бога. Тя завършва с това, че изповедникът налага покаяние и дава (или в краен случай не дава) опрощение. Тайнството покаяние се извършва в Католическата и Православната църква, както и в други църкви. То е включено сред тайнствата на изцелението, както и помазването на болните. Католикът е длъжен да се изповяда поне веднъж годишно по време на Великден.

Тайнството покаяние е форма на изповед на греховете пред Бога. То обаче се извършва чрез изповедник. В случая на ЦъркваСвещеникът, който седи в изповедалнята, е католик. Много хора, които отиват на изповед, се чувстват неудобно от факта, че трябва да изповядат греховете си пред друг човек. Трябва да се помни обаче, че свещениците са обвързани с тайната на изповедта, която категорично им забранява да информират другите за греховете, извършени от изповядващия се. 

Кога свещеникът може да наруши тайната на изповедта

Може ли свещеникът да наруши тайните на изповедта? Категорично не. Дори ако в хода на изповедта той е информиран за извършено престъпление, той няма право да разкрива тайната. Целият смисъл на тайнството Покаяние се основава на доверието между изповедника и изповядващия се.

Тайнството на изповедта е въведено през 1215 г. на Четвъртия латерански събор. Тя е оцеляла и до днес в непроменен вид. Свещеник, който наруши тайната на изповедта, като спомене поименно лицето, извършило даден грях, се наказва с отлъчване, т.е. изключване от Католическата църква от страна на папата. Ако свещеникът не спомене лицето по име, но ясно и умишлено подскаже кой е той, той извършва смъртен грях.

Изповедалната тайна и правото

Тайната на изповедта и наказанията, предвидени за нарушаването ѝ, са уредени в каноничното право:
Can. 983. 

§ 1. 

Тайнството на тайнството е неприкосновено; затова на изповедника е абсолютно забранено да издава каещия се в каквото и да било, с думи или по какъвто и да било друг начин и по каквато и да било причина.

§ 2. 

Преводачът, ако присъства, както и всички други, които по някакъв начин са получили информация за греховете от изповедта, също са задължени да пазят тайна.

Can. 1386. 

§ 1. 

Изповедник, който пряко нарушава тайнството на изповедта, получава отлъчване latae sententiae, което е запазено за Светия престол; но ако го нарушава само косвено, той се наказва според тежестта на нарушението.

§ 2. 

Преводачът и другите, посочени в канон 983 § 2, които нарушават тайната, трябва да бъдат наказани със справедливо наказание, което не изключва отлъчване.

В този случай църковното право се спазва и от светските органи на държавата. По време на постВ съдебното производство разпитваният свещеник не може да бъде склоняван да разказва за факти и събития, за които е научил по време на тайнството Покаяние.